Хипоалергенната козметика включва козметични продукти, които не би трябвало да предизвикват алергии. Идеята е, че за разлика от много козметични продукти, които съдържат алергени, хипоалергенната козметика не съдържа и за това е по-подходяща за чувствителни хора. В действителност, обаче, терминът е до голяма степен маркетингов трик, тъй като няма конкретни разпоредби за значението на термина и той не гарантира нищо специално.
Терминът хипоалергенна козметика се появява в рекламна кампания през 1953г., показвайки, че рекламираната линия е по-малко вероятно да предизвика алергии в сравнение с други продукти. По това време хипоалергенните козметични продукти се определят основно чрез тестване върху животни. За разлика от хората, животните могат да се подлагат на големи дози от козметичните продукти, обикновено те се прилага на лигавици като носа, устата или очите. Най-често се използват зайци, както и мишки и плъхове. Ако животните покажат реакция към продукта, се търсят различни съставки, а ако те не демонстрират реакция, продуктът се обозначава като хипоалергенен.
През следващите десетилетия допустимостта на тестването върху животни намалява и много групи в защита на животните се надигат срещу козметичните компании, които тестват продуктите си върху животни. В резултат много компании се насочват към алтернативни методи за определяне на хипоалергенната козметика, обикновено използвайки вече голямата база от знания за съставките на продуктите. В днешни дни повечето продукти се обозначават като такива, които не са тествани върху животни и са хипоалергенни.
Като цяло, обаче, хипоалергенните продукти не съдържат по-различни съставки от тези, които не са обозначени като такива. Докато преди години беше възможно козметиката да съдържа агресивни химикали и съставки, които могат да предизвикат алергични реакции, тези съставки на практика не съществуват в съвременната козметика. Така че обозначаването на хипоалергенните продукти като такива е маркетингова схема и зад това не стоят допълнителни проучвания или желание да бъде предпазен потребителя. В някои редки случаи това може да означава, че няма явни алергени в продукта. Като например продукт, който съдържа папая или ананас няма как да бъде обозначен като хипоалергенен, тъй като те са много известни алергени.
През годините множество пъти е имало натиск да се създаде официално одобрена система, по която компаниите да определят своите продукти като хипоалергенни. Ако се регулира, терминът може да придобие някакво реално значение и да се свързва със система за тестване или списък на одобрени съставки, или някакъв друга реална база за сравнение, която може да е в защита на потребителите. Американската асоциация по контрола на храните и лекарствата прокарва такава система за първи път през 1974г. и от 1975г. има цялостна система за сертифициране.
Целта на процеса на сертифициране е да направи нещата по-ясни за потребителите. Сертифицирането изисква да се направят сравнителни тестове, както и други гаранции. В рамките на една година, обаче, Clinique и Almay завеждат дела срещу Асоциацията и съдът отсъжда, че Американската асоциация по контрол на храните и лекарствата няма право да изисква сертифициране, защото не са показали адекватно, че производители са объркани относно употребата на термина върху продуктите. Оттогава има различни опити за регулиране, но те остават безуспешни.
В момента терминът хипоалергенна козметика се използва изцяло по преценка на производителите. Затова той не трябва да се използва от потребителите като критерий за това дали ще получат алергична реакция към продукта. Въпреки това, тъй като Асоциацията по контрол на храните и лекарствата изисква производителите на козметика да изписват състава на опаковката, съзнателните потребители могат да проверят състава и да видят дали в него има съставки, към които са алергични. По този начин те могат значително да намалят риска от поява на алергични реакции.